За повечето българи македонците са "братя", "един народ в две държави", "най-романтичната част от българската история" и т.н.
Статията по-долу описва как македонците виждат нас българите.
Този прекрасен текст е на македонският блогър Ивица Антески, който се е опитал да представи нещата максимално точно и неутрално, което не е често срещано из македонските медии. Опитал съм се да го преведа на български защото колкото и да са близки езиците все пак има неразбираеми думи.
Когато в миналия текст казах, че човек по-лесно ще мине, ако пише критично за политика, отколкото за латентната хомосексуалност на футболните фенове, се сетих за една политическа тема, която е "минно поле" за всеки, който се занимава с нея - македонският "Б-комплекс".
Българо-македонският въпрос е наистина дълга и сложна история, която не трябва да се разглежда избирателно. Но това, което мен ме интересува не е само въпрос на (еволюирането на) отделните идентификации или тяхната политическа програма. В този текст няма да дискутирам коя страна е права или каква е историческата "(в)истина". Това, което е в центъра е днешната точка на отношенията между двете общности (общност тук е определено като по-широк термин от комплекса държава и политически институции), особено с акцент върху динамиката на македонската страна.
Имайки предвид стратегията на македонската държава, когато се поставя под въпрос “идентитетот”, можем само да си представим до къде може да доведе този старо-нов спор. Наистина, струва ми се, че новото правителство на Борисов полека (или нагло?) отваря отново македонския въпрос. Самото формиране на министерство за Българите в чужбина и ангажирането на Божидар Димитров в правителството, са доволни знаци, че България повторно ще отвори старите въпроси за културното наследство, общата история и "идентитетските" политики.
Всепак, съдебния процес срещу българската гражданка в Македония, случай който послужи като подпалвач на заспалия конфликт между двете съседни земи, освен че провокира размяна на протестни ноти в същото време провокира и разкриването на едно нехубаво лице на македонеца – многото предразсъдаци които има спрямо българите. Един коментатор на А1, на пример, в унес обяснява как българите се “синоним за фалш, евтино и две червени”. От друга страна, “бугарашите” казват че не е логично майка за таковa прегрешение да бъде наказана така драконски. Някои дори казват, че България просто се грижи за своите граждани, правейки паралел с Клинтън и новинарките в Корея.
Предразсъдъците и параноята към българите са повсеместни и имат много елементи на ориенталско отношение. Предназначението на българите е да бъдат “мръсното” Друго, татари, коньолюбци, нисша раса, пришълци од Азия, измамници и подобни. Това не е обичаен стереотип, това е цял комплекс от предразсъдъци. Те (българите) са представяни като далечни, подруги, под нивото на гордия македонец. Техният начин на съществуване е странен, съмнителен, срамен. Всеоще в Македония се използват термините “български кош”* и “български воз” (този втория е и официален термин използван от медиите за описване на изборни нередности). Всеоще се смята, че българките се “таковат за две червени”**. И за да бъде картината пълна, българите искат Македония да изчезне и искат да ни направят българи. Доволно е да се погледне корицата на книгата на Александар Донски за да се види и в снимки каква е изградената претстава за тях: грозни, примитивни и заплашителни.
Такава "примитивна" представа за българите, не само няма допир с реалността (българите като цяло са хора, както и македонците), а само възпроизвежда илюзии. "Ориентализирането" на българите означава и себепозициониране на едно по-високо културно и интелектуално ниво. Така че, когато българинът каже нещо, аргумент, който е достатъчен да опровергае е "доста бе Татар" или нещо подобно. А Приори се изключва всякаква възможност българинът да бъде изслушан и да се води някакъв диалог. В интернет, например, често практика е българските коментари да се трият. На улицата, българите ядат бой, като например при панихидата на Мара Бунева преди известно време. На политическата сцена, хората с про-български чувства са отлъчени. Вместо някой да се поучи от примера на България как една разорена страна може да напредне толкова бързо (с всички дефекти и недостатъци и кризи, които преживява), присъединяването на България към ЕС беше посрещнато с коментарите: "е сега ЕС ще се разпадне".
Македонската съвременна историография тепърва трябва да открие някои теми, като например Илинденско-Преображенското въстание и всичко около него, ВМРО до Втората световна война, самите световни войни на тези простори. Освен предразсъдъци в настоящето, както вече казах, българо-македонския въпрос има сложна история. Всеки опит да се преразгледа архетипската душманска роля, която имат българите в нашия национален мит, е осъден на провал. Но освен историята на отношенията между двете области, деликатен въпрос е и изучаването на историята на региона като цяло. Всеки опит да се направи разграничение на класификациите българско и македонско в историята, което се отклонява от рамката на "македонската нация през 19 век" също не върви. И не само всяка аргументация е неуспешна, но и този, който я представя е осъден като "бугараш" или "бугарофил".
Всъщност цялата съвременна история не може да бъде разглеждана единствено от македонска страна без поглед и към българската перспектива. Един от основните процеси, които трябва да се изследват е процесът на т. нар. дебългаризация (или югословенизация) на македонската култура, който е допринесъл много от общите елементи да се превърнат в символи на разделението (например биографиите на много от историческите герои). Въпреки това, моето скромно мнение е, че по скоро ще дочакам узаконяване на хомосексуалните бракове, отколкото отваряне на някои от тези исторически въпроси в този контекст.
Освен историята (не че и в България няма романтика и квази-историци), голяма болка на македонеца е въпроса за македонското малцинство в България. За съжаление, македонското малцинство в България много повече се разглежда като политически символ (неразделна част от self-а на македонската нация), а много по-малко като това, което е - малцинство, което се бори за собствено признание. Македонското малцинство в България може да получи правата си само в рамките на принципа на самоопределение. Но това е универсален принцип и се отнася за всички малцинства навсякъде. Всяко изключение разрушава този принцип като кула от карти. Поддръжници на борбата за правата на македонците в България, правят изключение от принципа на самоопределяне към хората с "българско самосъзнание" в Македония.
Моята аргументация, разбира се, може да се релативизира. Някой ще каже, ОМО "Илинден" - ПИРИН е миролюбиво сдружение, което иска само признание и възможност за политическо представителство, а например Радко се изживява като сдружение, което се рови в идентичността и конституционния ред (за което впрочем беше и разпуснато, след което подаде жалба и осъди държавата в Страсбург). Въпреки това (макар и по различен начин) и ОМО "Илинден" - Пирин се намеси в българския официален дискурс, както и Радко намеси в Македония. Тук не съветвам да се гледа реципрочно, просто посочвам подробности, които ни се губят в цялостната картина. Просто нито една официална история не трябва да е догматична и когато това стане - тогава всички прикривани противоречия трябва да излязат на бял свят.
В крайна сметка, неизбежно е възобновяването на политическите отношения между двете страни. На първо място България е съседна страна, с която, ако Македония няма добри отношения, то всички губим. Освен това тя е единствения ни съсед който е член на ЕС и не е Гърция(с която вече отношенията са на ниво на студената война). България е нашият мост към Черно море и тази част на света . Може би българската политика не е била винаги най-коректна и може би и в бъдеще няма да е най-коректна, но това, което Македония може да направи е да даде всичко от себе си, за да попречи от изолирана да се превърне в херметически затворена страна.
*Бугарски кош - когато играча вкарва кош без да се цели, без да гледа. Случаен кош, който след много въртене около обръча накрая някак си влиза. Все едно незаслужен.
** Две червени - червена на цвят югославска банкнота с ниска стойност
Няма коментари:
Публикуване на коментар